The Language Corner

Тестове за определяне на нивото на владеене на езика

2009-11-28T20:50:00.003+02:00

В края на този постинг ще намерите линк към сайт, на който са събрани онлайн тестове за оценка на нивото на различни езици:

Английски, Български, Галисийски, Гръцки, Датски, Естонски, Исландски, Испански, Италиански, Каталонски, Литовски, Немски, Полски, Португалски, Фински, Френски, Холандски, Шведски.

Самите тестове не са случайни - например тестът за ниво по български е Конкурсен изпит за елитните гимназии по български език и литература.

Още примери: за английски, има тестове на Oxford University Language Centre. За немски - тест на Goethe Institut, за испански - на института Cervantes, и т.н.
(Разбира се, има и отговори, и обяснение на нивото.)

Езикови тестове и средства за самооценяване
(изберете език и следвайте инструкциите)

Trick of the Mind: Language

2009-08-07T16:01:00.002+03:00

Една жена описва своята рисунка на унгарски. Нейният слушател - арабскоговорящ мъж, който не разбира унгарски, трябва да разбере какво описва тя, и да го нарисува.

Експеримент, който се опитва да докаже, че няма значение какъв език говориш, все ще те разберат :)

See for yourself:

Trick of the Mind: Language

Ladies and Gentlemen, н.в. Камен Донев

2009-01-21T20:24:00.003+02:00

А сега де - на какви езици говори този човек, и по-важното, защо можете да познаете на какви езици говори, без да ги говори:

Камен Донев - Ladies And Gentlemen

Enjoy it:)

P.S. Ето същото клипче в Youtube, ако горният не работи.

България и Международната олимпиада по лингвистика

2009-01-03T13:43:00.005+02:00

Реших да съживя този блог с малко инфо за Международна олимпиада по лингвистика - вероятно ще ви е интересно, че първата такава олимпиада е проведена в България.

Идеята за международна олимпиада е дошла от Русия - още от 60-те години руснаците са организирали всяка година Московска олимпиада по лингвистика, следвайки примера на математическите олимпиади, които са били и остават много популярни сред учениците.

Състезания по лингвистика се провеждали и в България още от 1984г, а също и в Холандия и САЩ. Руските победители често идвали в България да си премерят силите с българските първенци от състезанията, и обратното - българските отбори пътували за Русия.

Тази комуникация създала добра основа за организиране на по-голямо, международно състезание. Началото на Международната олимпиада било естествено в Московския университет, заслуга на Александър Кибрик, катедра Теоритична и приложна лингвистика във филоложкия факултет.

В организационния комитет на олимпиадата участвали изследователи и учители от България, САЩ, Великобритания и Полша, руски професори и студенти, учени от Руската академия на науките, и гимназиални учители от Москва и Петербург.

Какво представлява тази олимпиада?

Заданията в лингвистичната олимпиада са преведени на няколко езика. В индивидуалното състезание се дават 5 задания за 6 часа. В отборното състезание отбор от 3-4 човека трябва да работят по много трудно задание в рамките на 3 часа. А колкото до това какво точно представляват задачките - целите им текстове са в следващите линкове.

Олимпиадата в Боровец

Първата Международна олимпиада по лингвистика се е провела в Боровец през 2003г. Председател на международното жури бил българският учен д-р Иван Держански. Два отбора представлявали България, два отбора - Русия, а по един отбор бил пратен от Чехия, Латвия, Холандия и Естония. Пълните условия на задачките можете да изтеглите на български от тази страница : Задания от първата Международна олимпиада по лингвистика

Олимпиадата в Слънчев бряг

През 2008г., от 4-ти до 9-ти август, Международната олимпиада по лингвистика се провела в Слънчев бряг. Една от индивидуалните теми била за скалдовата поезия, а отборното задание - за китайски. Два отбора представили България, а другите участващи страни били Швеция, Русия, САЩ, Холандия, Полша, Словения, Германия, Южна Корея, Естония, Латвия. Повече информация, задачите и решенията, снимки и резултати - http://iol6.linguistics-bg.com/

През 2009-та година Международната олимпиада по лингвистика ще се проведе в Полша.

Почти полунощ е, а ние сме още на...

2008-03-04T15:24:00.010+02:00

Зарежи го това кога трябва и кога не трябва да говорим "на Вие". Повече ми е интересно на практика какво се получава. Кога решаваме да говорим "на Вие" и кога "на ти"?

Винаги ми е било по-интересно как се говори, а не как трябва да се говори.

Моля, извинете..

Едно време са ни учили, че на стари хора и на шефове (образно казано) се говори "на Вие". Или от уважение, или заради йерархията.

Мен обаче никога не ме е кефело разни наперени баби в трамвая да ме командват "на ти". Аз винаги съм им говорила и им говоря "на Вие", с уважение, тогава от какъв зор те да не се обръщат към мен също с уважение?

Почти полунощ е, а ние сме още "на Вие"...

От друга страна, не мога да се обърна "на ти" към абсолютно непознат човек, дори да е млад/малък. Не от уважение, а заради факта, че когато наричаш някого "ти", го допускаш в личното си пространство, скъсяваш дистанция.

Например, никога по собствено желание не бих говорила "на ти" на човек, който не ми е приятен, ама изключително много, и с който не искам да имам нищо общо, освен деловите отношения.

Разбира се, в офиса често се налага друго. Когато във фирмата е прието да се говори "на ти" с абсолютно всички, тогава им говориш, иначе ще се въвлечеш в излишни вражди, от които няма смисъл.

С математиката съм "на Вие"...

Да говориш на някого "на ти" обаче не винаги е обидно. Понякога е сигнал, че сте от една страна на барикадата, или просто приятелски сигнал.

Забелязах в блога на Бу, че тя се дразни от продавачки и сервитьорки, които й говорят "на ти". Аз също. Дистанцията с абсолютно непознатите хора е необходима, за да протече нормална и плавна комуникация. Рязкото преместване на комуникацията на по-лично ниво е агресивен подход. В повечето случаи - неприятен.

Но не винаги. Когато съвсем непознати хора искат да маркират, че принадлежат към обща група, тогава говоренето на ти сигнализира за тази връзка, защото иначе тя може и да не си личи сама в началото.

Например, не си спомням в метъл магазин да са ми говорили "на Вие", но това не ме е дразнело, както в други магазини. В метъл магазините си говорим "на ти" с абсолютно непознати хора, защото този избор сигнализира "ние слушаме подобна музика, интересуваме се от тези неща, купуваме тези неща". В супермаркета обаче няма лайфстайл (:Р), така че лелката на касата няма повод да ми говори "на ти".

Burn Your Books...

Да, чуждите езици имат като нас учтиви форми за обръщение, я във второ, я в трето лице, обикновено в множествено число. И кво? :) Совите не са това, което са.

Моите драги шведски и датски клиенти ми говорят "на Вие" само когато са ядосани и когато искат да ме засегнат (не че им се връзвам...). Техните езици имат учтиви форми, но учтивостта в тези форми започва да избледнява и да остава в миналото. Отношението, изразявано с тези форми, все повече започва да става точно обратното - "Вие" на тези езици показва дистанция, която се превръща по-скоро във враждебна, отколкото в уважение.

За немските клиенти обаче е немислимо да им говориш "на ти".

Та мисълта ми беше, че изборът на обръщение е повече социокултурен избор, отколкото граматичен.

За финския, Финландия и Марко Хиетала :)

2007-12-17T20:58:00.000+02:00

Започнах да уча фински.
След 3те западноевропейски езика, които говоря (английски, френски, италиански) , както и двата източноевропейски (български и руски), реших, че ми е време да науча и един северен.
Как се спрях на финския е много интересен въпрос. От една страна безумната ми любов към Дядо Коледа и северните елени. От друга страна някои от любимите ми групи са финландски (други са немски, но нещо ми бърка в душицата при идеята да уча немски). Да не говорим за една от големите ми сценични любови - Марко Хиетала. Та като дойде в България, едно бонжур да мога да му кажа на фински :)
Хората се стряскат, като кажа, че съм тръгнала на фински и търсят какви ли не потайни причини. "Ама да не си се влюбила във финландец?" -Къде да го изкопая тоя финландец. Пък и си имам нашенец вече. "Aма да не смятате да ходите да живеете във Финландия?!" - Виж, над това мога да се замисля.Само че надали финландците са приритали за учителки по френски от СУ. "Ама защо тоя странен език, той няма нищо общо с никой друг?!"
А, точно! Да си дойдем на думата. Искам да знам език, който няма нищо общо с езиците, които вече, защото най-малко ми е интересно от лингвистична гледна точка. Искам да му изчопля гласните, да ги сравнявам с гласните в другите езици. Да стоя по един час на ден, мъчейки се да произнасям H пред y (това y е нещо като френското u в une), защото ми е леко нелогично да се произнася. Искам да следя думите в езика, да разбера защо са се образували така, от къде точно идват. Искам да разнищя още един език. Филологът (макар и все още недозавършил) в мен е адски въодушевен от поредното предизвикателство. Само че ако го кажа това на някого, ще ме гледат като луда. Интересно ми беше, че първите финландски писмени източници са от 15-16 век, че езикът не е много развит ( за което говорят и многото падежи), заради многото векове под чуждо владичество (седем века шведско и руско (не помня колко години)), че късно са се покръстили, което също е попречило на разпространяване на писмеността....
И наред с езика, искам да разбера много за хората и страната им. Засега това, което знам, не е много, но нямам търпение да науча повече, защото един от най-добрите начини да опознаеш една култура е да учиш нейния език.
Ето статия на английски за финския език - http://virtual.finland.fi/netcomm/news/showarticle.asp?intNWSAID=25831. Приятно четене!
А! Да не забравя да ви пожелая:
Hauskaa joulua ja hyvää uutta vuotta :)
Или на чист български - Весела Коледа и Честита Нова Година!

Гледайте, добре гледайте, вълци...

2007-11-25T18:57:00.000+02:00

Така пееше Маугли, нали.

"Тия две неща се борят в мен, както змиите се борят напролет. Вода капе от очите ми и все пак се смея, докато капе.
Защо?
...
Гледайте, добре гледайте, вълци..."

...гледайте добре кое как се пише на български.

Anyway. Обичам да забелязвам табелки и опаковки със смешни надписи, но не винаги имам фотоапарат. Днес мога да ви покажа тези двете. Първото е афиш от стена в Белоградчик, а второто е етикет от парцал за миене на под.

Певчиският инцидент е симпатичен, и не е толкова изненадващ. Обаче другото за Топ Моп ми е интересно. Който го е писал, се е опитвал някакси да докара по-висок стил, или поне да пише "културно", иначе защо ще се озорва да пише тая странна форма "използува". И в страничния надпис се е опитал да говори на клиентите на вие, обаче нещо не му е звучало нормално и пак си е минал на ти: "накиснете гъбата във вода и тогава изстискай". След което "не се опитвайте да изтискате". Не знам как е успял в две съседни изречения да напише "изстискай" и "изтискате". Сигурно дълго се е колебал и решил и двете да ги сложи, та поне едното да излезе вярно. :) И аз обичам да пиша грешно, но като ще правиш етикет, който да ти представя стоката, или пък рекламен афиш, по-добре се постарай.

Иначе се получават неща като безумния лозунг "Търсете бикът", който съм сигурна, че всички сте виждали.

Няма да говоря за запетайките, защото за тях вече си е ясно - няма да ги бъде дълго... Запетайките в България са нещо много презряно, не можеш да обясниш на някого, че има смисъл от тях... Загубили са всякакъв авторитет и са отпаднали от употреба, освен в капризните научни среди. Даже си мисля, че за мъжете запетайките са нещо толкова мистериозно, колкото и кола маската. Нещо от друг свят, за което никога няма да разберат точно как се ползва.

Маетонски език

2007-10-10T21:27:00.000+03:00

Говори се в: България
Регион: Балкански п-ов
Общо говорещи: около 2
Статус: на път да стане стабилен
Класификация: Индоевропейски – Славянски – Южнославянски – Източни южнославянски – Български – Маетонски

Официален статус:

Официален във: дома на Майа, дома на Теодора, в общата им компания, а и извън нея, насам-натам, където са те, там е и той, широко разпространен.
Контролиран от: Майа и Теодора
Кодове на езика: той самият е код (!)

Маетонският език е сравнително нов език, изкуствено създаден. Съществува от около 3-4 години. Въпреки малкия брой говорещи, заплашва да се разпространи бързо и да нахлуе в много български домове. Амбициозният план на създателите му е езикът да влезе в учебната програма на училищата, а защо не и на универитетите (тук създателите на езика не визират българските университети, които така и няма да станат достатъчно достойни да преподават език като маетонския.)
Както четете в горепосочената информация, маетонският език е от семейството на южнославянските езици, ама само привидно има общо с тях. Засега най-сложната страна на езика е неговата лексика, но по план скоро трябва да се развие към нещо по-сложно и откъм синтактична, семантична, стилистична гледна точка.

В маетонски няма падежи (слава Богу!, казва единият създател на езика, сами се сетете кой, като се потрудите и намерите повече информация и за двамата). Дори остатъчни падежи няма!
Българският влияе много на маетонски.
Фонетиката на двата езика съвпада съвсем.
От морфологична гледна точка обаче почти не може да се намери прилика. Морфема, която в българския се приема за префикс, в маетонския съвсем от немай къде се превръща в ... дори не е ясно в какво, тъй като много често буквите от съответната морфема се пръсват из думата:

пре-връщ-а вре-пъщ-а
(български) (маетонски)

маса сàма
(български) (маетонски)

До идеята на маетонски доста се доближава прословутото изречение:

На гай Баньо гамарето яде мисело кляко с пер чичер и кърля фъч. (анонимен)

Общо взето, за да не навлизаме в подробности, най-добре развита е именно лексиката на маетонския език.
На единия създател обаче много му се иска да се въведат ясни и точни правила за словоред, образуване на глаголни времена и поне една част на речта да си има фиксирано място в рамките на изречението (ама да не е глаголът!)
Идеите на въпросния създател са следните:

- Маетонският да стане VOS-език:

Ропади кубета кайма си на йот. (маетонски)
Подари букета майка си на той.
Той подари букета на майка си. (български)

- В маетонския да има само следлози (тъй звучно наречени от по-умните postpositions)

рюбото доп (маетонски)
бюрото под
под бюрото (български)

- Всички прилагателни (само) да застават веднага след номиналната фраза, която поясняват:

щъка тухли то логяма (маетонски)
къща тухли от голяма
голяма къща от тухли (български)

- На въпросния създател много му се иска да измисли и нещо по отношение на множественото число на съществителните, което в този си вид адски много наподобява български, а целта е маетонски веднъж завинаги да се отдели от пагубното влияние на тоз наш майчин език българския. Засега идеята на създателя е евентуално събиране на всички форми форми за множествено число в една единствена такава, ама да видим.

- Ще й се да измисли и нещо за глаголните времена, ама това като й остане повечко време.

Наста лъдга* и вота зеб* тастията.

* което ме навежда на мисълта, че трябва да се помисли за място и на сказуемните определения, както и на сатсадвербиалите.

Защо българският език е уникален!

2007-10-06T23:48:00.000+03:00

Предлагам на вашето внимание една весела история, която прочетох в Silvy's Diary. Ще я пейстна за по-лесно. Не знам дали Силви я е писала или я е пейстнала от друг сайт.

И така:

Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми.По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:

"Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:

1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори".

2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си. Или - готина, по-готина, най-готина, бахмааму.

3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма. А на нашенски има - Бил съм се напил.

4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме - щял съм бил да работя.

5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо?
Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know" "No idea" "I got no clue".
А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "ебеш ли му мамата!", "а - сега ме хвана!"

6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има - това е думата "такова".

На последната 6- та точка американският делегат не повярвал и казал :
"Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!"
Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите! И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума.

Отишъл на информацията и казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига. Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:
"Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София" - няма проблем - бум в Шератон.
Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
"Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята.
Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва:
"Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
"Oh my God, he was right - it really works" признал накрая Тома неверни.

На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите "Моля ви, таковайте ме отзад".
При което оня се оказал услужлив човечец - (ми чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал". Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите - споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че "таковане" има и малко по-различно значение....

Езикопреплетачница

2007-10-05T15:23:00.000+03:00

Случвало ли ви се да произнесете някоя дума или име така, че да имате чувствато, че езикът ви прави циганско колело в устата, докато гласните ви струни отчаяно се опитват да се освободят от морския възел, на който най-безочливо сте ги вързали? Не? Пропуск! Желаещите да се впуснат в тази неповторима авантюра да четат натам.

Имало едно време едно малко градче в северозападен Уелс. То не било известно с нищо и малко хора знаели за него, затова и малко туристи се отбивали. Един ден на жителите им хрумнала гениална идея как да прославят градчето си. Решили, че най-добрият начин е да сменят името. Но как? Като измислят име, каквото не съществува никъде по света. Затова оттогава градчето започнало да носи името...

Llanfairpwllgwyngyllgogerychwyrndrobwllllantysilio-
gogogoch!!

Приберете си езика и спрете да се пулите! Не е учтиво! Така, аз да продължа...

Идеята била градчето да има най-дългото име във Великобритания, съответно табелката на ЖП гарата да привлича погледите отдалеч и пътниците да спират в градчето.

В превод името значи St Mary's church in the hollow of the white hazel near to the rapid whirlpool and the church of St Tysilio of the red cave, или Параклиса на Св. Мария в хралупата на бялата леска близо до бърз въртоп и черквата Св. Тисилио от червената пещера. Mouthful...

Произношението на името е изпитание дори за изявен фонетик като мен, ХАХАХАХА. Транскрибирано, то изглежда по-следния начин:

[ˌɬan.vair.puɬ.ˌɡwɪ̈n.ɡɪ̈ɬ.ɡo.ˌɡɛr.ə.ˌχwərn.ˌdro.buɬ.ˌɬan.tɪ̈.ˌsil.jo.
ˌɡo.ɡo.ˈɡoːχ] (така вече е по-лесно, нали? о.О )

[ɬ] се произнася като [θl] в athlete. А [χ] пък е моето любимо "шотландско х", като в Loch Nes или Dorcha/Morcha ;)

А за да ви улесня още повече, ще ви дам да чуете как го произнасят:

В изпълнение на сър Шон Конъри

И едно по-земно и разбираемо произношение

Ханвейрпухгуингихгогеришуиндробоххантисильо-
гогогох-чани са си направили дори собствен сайт!

http://www.llanfairpwllgwyngyllgogerychwyrndrobwllllantysilio
gogogoch.co.uk/

Там може да намерите подробно описание как точно се произнася името на любимият им град.

Освен това са организирали състезание по произношение на името! Който иска, може да се пробва да се запише как го произнася и да го прати. Има и награда ;) На страницата може да чуете и други ентусиасти. Някои се справят много добре, бих казала!

Какви ги говориш?!

2007-10-03T13:19:00.001+03:00

Замисляли ли сте се някога какво точно означава това, което казвате? Не, нямам предвид онези очевидно грешни изрази, като например измислената от гения на благоевградския ум сентенция "Бедна ти е фантастиката" или "Колко съм забележителна" (в смисъл как забелязвам някои неща).

Имам предвид онези думи и изрази, които използваме почти всеки ден, без да се замисляме за истинското им значение.

Като например боклук. Сигурно малко хора знаят какво точно означава тази дума. Тя всъщност произлиза от думата bok, която значи dung, excrement (при липса на подходящ евфемизъм винаги се обръщам към братята англични за помощ). -luk е наставка, която изразява куп, купчина, наличието на много от това, което стои в началото на думата. Така че, препоръчвам ви, рядко я използвайте пред турскоговорящи особи. Не го приемат много добре, повярвайте ми!

Друга дума, която често чувам, е сиктир, най-често в словосъчетанието Ай сиктир! Много дълго време сме обсъждали с колегите тюрколози етимологията на тази дума и все още не сме стигнали до консенсус. Вас няма да ви занимавам с това, защото:

а) благоприличието не го позволява муахахахахахаха
б) и двете теории имат своите плюсове и минуси, но аз съм привърженик на едната и няма да съм обективна в обясненията, мхм.

Само за информация ще кажа, че думата произлиза от sik, чието значение любознателните лесно могат да намерят. И ви препоръчвам - НЕ Я КАЗВАЙТЕ В ПРИСЪСТВИЕТО НА ТУРСКОГОВОРЯЩИ!!! Това би било огромна грешка! Приемат го твърде навътре и няма начин да им обясниш, че не си имал предвид това, което те си мислят. На нас ни звучи безобидно, но на тях им оставя трайна следа в съзнанието, *oops*! И не ги карайте да ви обяснят какво значи - няма да го направят...

Чешит също е дума, която може да се чуе доста често. Употребява се в смисъла на особняк. Но çeşit значи вид, тип, където особнящинята няма работа :)

Една от любимите ми думи е доксандокуз. В южна България доста често се употребява, като например в На масата има доксандокуз неща - в смисъла на много, безброй. Когато чуя някой да казва доксандокуз аз винаги питам: "Сигурен ли си? Преброи ли ги?" :) Защото doksandokuz значи ни повече, ни по-малко, а точно 99! И ако 99 за нас са безброй много...

И за завършек на урока ще спомена думата анджък, която използваме като именно, точно така. Да, ама не! Ancak означава само, едва и нямам идея на кого, кога и как му е хрумнало да я използва в коренно различен смисъл!

Така че замислете се преди да изтърсите някоя глупост пред неподходящите хора ;) Или пред мен! Щото ша ви се скарам без да ми мигне окото!!!

Игра на криеница

2007-09-29T00:02:00.000+03:00

Малко българска лексика, anyone?

Като бях малка, много играехме на криеница, всички деца навън, светът ни беше playground, но играта си имаше няколко различни имена и се чудех кое е "истинското". Разпитах разни познати от различни градове и вижте какво се събра:

"Криеница":
(за който е забравил) е игра, при която един стои със затворени очи, брои, докато другите се крият, и после тръгва да ги търси. Като намери някой, тръгва да тича да го 'заплюе' за мястото, където е 'броял'. Криеница е "официалното" име на играта. Където няма друга дума, се знае тази.

На повечето места се знае думата "криеница", но въпреки това тя не се използва. "Криеница" съществува паралелно с някоя друга дума. По моите спомени, ние наричахме играта с другите думи, а думата "криеница" използваха възрастните.

В София обаче трима човека ми казаха обратното - че те са използвали "криеница", а бабите им са използвали алтернативните имена на играта.

Жмичка и други имена
Най-често за алтернативно име на играта ми казваха жмичка. Съществува и вариантът жумичка, но почти всички ме поправиха "Не е жумичка, а по-скоро жмичка", когато ги питах.

Други имена на играта, които събрах, са жуменка, миженка (и миженица), мижичка, жоменка (и жоменица) (жОменката дойде откъм Плевен), мижитарка. А ние май ползвахме и това последното, но с "д" - мижидарка, струва ми се, че така се прознасяше.

Разликата в корена на думата идва от различните имена на самото действие - стоенето със затворени очи, докато другите се крият. То има две различни думи на различни места - човекът, който ще търси скритите деца, преди това или жуми, или мижи (и двете с ударение на последна сричка). Жуми е по-разпространеното от двете. Има трети вариант, който се използва заедно с жуми/мижи - децата казват просто "брои".

Има още една зависимост между името на играта и името на действието. Хора, които не наричат играта с производна на жуми/мижи, а я наричат просто "криеница", ми казаха, че действието се нарича "броене" и че предполагат, че глаголът от "жмичка" вероятно е 'жми', но не са го чували. Децата, които играят на жмичка (а не 'криеница'), обаче си казват глагола с у - жуми, а не жми.

Fasta uttryck
Накрая ще ви кажа четири интересни израза около тази игра, които може да не знаете, ако не се знаят във вашия район. Важното е не само, че е забавно, но и че значението на изразите е неразделно от интонацията им:

1. При играта на жмичка е важно този, който брои/мижи/жуми, да 'заплюе' намерения, преди намереният да се заплюе сам. Затова има едно тичане към заветното място. Още от преди създаването на Counter Strike си съществуват тарикатите в детските среди, които не играят, а само гледат да минат лесно - винаги имаше някой, който стои съвсем близо до броящия със затворени очи. Тарикатите само чакаха броящият да спре да брои и още преди да е отворил очи и - скачат и: 'пу за мене'. Много нечестно, без криене, което е същността на играта.

За да не става така, имаше специално заклинание:
"Кой пред мен, кой зад мен, кой на три крачки от мен, три пъти подред мижи, едно, две, три, отварям аз очи" - това значи, че който стои там и чака да се заплюе, без да се крие и да бъде търсен, автоматично е заплют от заклинанието.

Има още три заклинания срещу такива, дето играят нечестно и развалят играта.

2. "Спукано гърнето" се вика, ако жумящият е объркал някого или пък се чува кой къде се е скрил (естествено всички се хилят в най-тайното място от кеф, че са на най-тайното място, и се чува).

3. "Салам, стой си сам!" - децата искат скритите да си останат скрити, ако търсещият ги е наближил. Това просто детският мозък така гениално го е родил :))) Вижте му там алитерацията и асонанса, това си е баш скалдова поезия, колеги. Има и вариант "Салам, стой си там" :)))

4. "Закован пирон!" - ако търсещият само стои и чака другите да се покажат, вместо да ходи наоколо, другите деца му се подиграват, че е закован.

Тия детски крясъци имат собствена интонация, която е свързана със значението им и не се използват без нея. Ако ги произнесеш просто като изречения, нямат смисъл, стават обикновени безсмислици.

Бонус инфо:

Hide-and-seek, hide-and-seek - а знаете ли как го правят малките англоговорящи деца? Come out, come out, wherever you are!

Там броящият се нарича it (добре познатото ни "То"). Когато брои, То си има метод да се контролира и да не избързва, затова кара по системата one-alligator, two-alligator или доброто старо one-Mississippi, two-Mississippi.. и накрая вика "Ready or not, here I come!"

Играта е описана за пръв път в Гърция през 2 в. и се е наричала apodidraskinda.

Криеница на други езици:
В Испания играта се казва el escondite, във Франция - jeu de cache-cache, в Израел - machboim, в Южна Корея - sumbaggoggil, в Румъния - de-av-ati ascunselea. В Южна америка играта се казва tuja (Боливия), escondidas (Еквадор и Чили) и cucumbè (Хондурас и Ел Салвадор).

-----------
Това е обобщение на нещата, които събрах като инфо от разни хора. Ще бъде супер интересно, ако добавите как си спомняте вие нещата. Сигурно е различно! Искам да знам!

Ще бъде хубаво също, ако се включи професионалният глас на нашия resident българист тук :) и също и Роханката, която да каже дали забравям нещо важно, защото с нея сме играли адски много на тая игра с другите деца преди сто години и голямо викане падаше. :))

Например, ако някой иска, може да comment-не последното велико заклинание на Криеницата "Царски път до десет!" :) Аз млъквам дотук, а който не ме е разбрал нещо, значи прекалено много е пораснал! :Р

26-ти септ: Ден на езиковото многообразие в Европа

2007-09-26T11:35:00.000+03:00

Ден на езиковото многообразие

Честито, колеги - вижте какъв ден е днес, докато ние четем за изпит.

Генерален секретар на Съвета на Европа Уолтър Швимер (?) и европейския комисар Вивиан Рединг: "Learning languages helps to develop tolerance and understanding between people from different linguistic and cultural backgrounds"

След Европейската година на езиците през 2001 г., Европейският ден на езиците се организира всяка година на 26 септември, за да се отбележи културното и езиковото разнообразие.

Европейският ден на езиците преследва следните цели: привличане на вниманието на обществото към значението на изучаването на езици и насърчаване на изучаването на езици през целия живот.

Леонард Орбан, европейски комисар по въпросите на многоезичието:
„Тъй като европейските граждани всеки ден стават все по-мобилни, те често прекарват една част от живота си извън родната си страна.

Нашата способност да разбираме и да бъдем разбирани на различни езици не се отнася само до всекидневния ни живот и евентуалните ни посещения в болничните заведения, съдебните инстанции, пощенските клонове, супермаркетите, и т.н. в други страни, но също така засяга упражняването на демократичните ни права като граждани на Европа, включително отношенията ни с институциите на Европейския съюз“, допълва той.

Конференция по мултилингвизъм

Днес от 9.00 в Института „Сервантес” започва конференция по мултилингвизъм, организирана от Представителството на Европейската комисия в България.

Тя се провежда по повод Европейския ден на езиците – 26 септември. В нея ще участва и министър Николай Василев от 15.45 ч. Той ще говори за проекта „Разбираема България” за транслитерация на българските имена и преговорите с ЕС за изписването на единната европейска валута на кирилица.

За Деня на езиковото многообразие - клик тук.

Порция inspiration

2007-09-25T02:26:00.000+03:00

Хубави мисли за вдъхновение на мозъците, които обичат такива неща.

Подбирала съм ги само хубави, и особено любимите ми са в bold. То и без това си ми личи какво обичам повече.

Enjoy:

"England and America are two countries separated by a common language."
George Bernard Shaw

"In Paris they simply stared when I spoke to them in French; I never did succeed in making those idiots understand their language."
Mark Twain (1835 - 1910)

"We need a president who's fluent in at least one language."
Buck Henry

"If the English language made any sense, a catastrophe would be an apostrophe with fur."
Doug Larson

"The English have no respect for their language, and will not teach their children to speak it."
George Bernard Shaw

"It is no coincidence that in no known language does the phrase 'As pretty as an Airport' appear."
Douglas Adams (1952 - 2001)

"The great enemy of clear language is insincerity. When there is a gap between one's real and one's declared aims, one turns as it were instinctively to long words and exhausted idioms, like a cuttlefish spurting out ink."
George Orwell (1903 - 1950), "Politics and the English Language", 1946

"Think like a wise man but communicate in the language of the people."
William Butler Yeats (1865 - 1939)

"Works of imagination should be written in very plain language; the more purely imaginative they are the more necessary it is to be plain."
Samuel Taylor Coleridge (1772 - 1834)

"Slang is a language that rolls up its sleeves, spits on its hands and goes to work."
Carl Sandburg

"The limits of my language mean the limits of my world."
Ludwig Wittgenstein

"A different language is a different vision of life."
Federico Fellini (1920 - 1993)

"Even if you do learn to speak correct English, whom are you going to speak it to?"
Clarence Darrow

Rage Against the Adverbs!

2007-09-23T21:33:00.000+03:00

За Теди и заради Слаш - втори апологетски постинг по темата за наречията. Може да са за бой и да се бутат, където не им е работа, но пък такива си ги обичам.

Наречията в точно обратния им смисъл

Много хора критикуват използването на наречията като awfully в точно обратния им смисъл. "Тhat was an awfully nice party last weekend."

Или пък totally new. Според тях totally new е напълно излишно, защото нищо така или иначе не може да бъде partially new. Според мен нищо лошо в totally, подсилва значението, и да, аз пък казвам, че някои неща могат да бъдат partially new! Никак не е sloppy and unnecessary, не мога да разбера как някои хора са толкова инати, че не искат да видят колко хубави са някои думички!

Щом awfully се набутва да каже awfully nice, значи запълва дупка, значи е нужно именно там и точно в тази ситуация, на това стилово ниво. Да не би пък в ежедневието хората да трябва да говорят на uberly висок стил? :Р Тогава 100% езикът пак ще си създаде нисък, разговорен – защото той си трябва. И то трябва много повече от другия. Ние живеем много повече в ежедневието си и в неформални разговори, отколкото във формални ситуации.

Наречията като локуми

Някои хора се дразнят на наречия, използвани в друг смисъл или без смисъл, само за да става по-натруфено. Такива са преизползваното еasily, безсмислени изрази като to smile quietly и объркващи думи като pulchritudinously и punctiliously (тия са велики - целят само да те шмрасафрасат и да се чудиш отде ти е дошло!).

Etaine в сайта се шегува (надявам се) с натруфеното изречение:
“What, like I am basorexic or suffer from some cacoethes involving cataglottism just because I might be cheiloproclitic? As if I have hippopotomonstrosesquipedalian tendencies or something.....”

Е да, трябва да им се признае, че някои хора прекаляват със сложните думички, макар че аз не виждам нищо лошо в easily и smile quietly.

Паразитни думи и тавтологии

VRWorstWords също не харесват прекомерно използваните наречия. Дразни ги световноизвестното absolutely в смисъл на "yes" и особено съчетано с думи като "certain": "absolutely certain".

На запитване "кои са най-дразнещите изрази", много от читателите се дразнят именно от думата absolutely. В същото време масата дразнещ се народ я използва като стой та гледай хаха.

Трън в очите на професорите е и basically. Много хора започват всяко второ изречение с тази дума, нещо като новото Well... На български имаме разни такива като „По принцип...” :Р По пътя на тия наречия е тръгнало и famously. ("'Cogito ergo sum,' as Descartes famously remarked”) Оveruse е и "most importantly", когато всъщност се търси "most important."

За overuse и misuse на наречия
редакторите често отхвърлят или орязват статии и есета. Най-добре било направо излишните наречия да се трият. Хареса ми как се аргументират:

"Perfection is achieved, not when there is nothing more to add, but when there is nothing left to take away"
~Antoine de Saint-Exupery
:)

Накрая един поздрав за Absolutely,
някой така се е запритеснил за неговата съдба, че му е посветил поема.

A Tired Word

After all he tried his best,
'Absolutely' now has to rest.
Muttering feebly: 'It is not fair,'
He's been taken into intensive care.

Misused, abused and over used,
The strains too much, his light has fused.
Once a word endowed with power,
Now he 's meaningless, a faded flower

An injunction is now before the court;
Compensation is being sought;
Damages for gross mis-use
Not to mention lazy, lax and loose.

Accused are served with a writ;
If they had only put their minds to it;
Put some thought into their blurb
To avoid the demise of this adverb.

His convalescence will be full length;
May never recover his full strength;
While other words have sent their best,
What he needs now is lots of rest.

:D

Nevermind! Absofuckinlutely!

Вечният двубой

2007-09-23T19:24:00.000+03:00

Дуелът на титаните - British English vs American English!!

Винаги съм се съобразявала как говоря, в зависимост от това с кого говоря. Когато общувам с англичани, вадя възможно най-британското си произношение. От онзи вид, който дори самите англичани не разбират, но си го харесват и предпочитат. Аз също.

Когато обаче говоря с американци или други чужденци, предпочитам американското произношение. Хем е по-лесно, хем съм сигурна, че недоразуменията ще са по-малко. (Което ми напомня един случай, в който се обадих в хотел в Мадрид и недоумяващият рецепционист плахо попита "Would you repeat, please, SIR" о.О) .

Какво обаче се случва, когато в компанията има и англичани, и американци? Един голям, сочен МИШ-МАШ!!

Това лято, както предполагам повечето знаят, имах вземане-даване с индивиди от двата "вида". И една сутрин, както си вървях с кашонче, пълно с домати, към мен се приближи Катрин (родом от Калифорния).

К: Какво носиш в кашончето?
М: [təmei:tous] - отговорих аз.

След известно време същият въпрос ми беше зададен от Рианън, родом от Оксфорд. Отговорът, разбира се, беше [təma:tous]. Обаче, за беда, Катрин чу отговора ми и започна спор с Ри. В кашончето имало [təmei:tous], а не [təma:tous], тъй като това бил първоначалният ми отговор. При което аз веднага ги успокоих, че половината от доматите са [təma:tous], а другата половина - [təmei:tous]. След което смигнах на Ри и тихичко й подшушнах, че всъщност [təma:tous]-ите са по-добрата половина ;) Те си ме знаят к'во съм англофилче.

А аз толкова много се стараех да не бъркам British-а, че на няколко пъти казвах [pətatous], при което всички дружно се смееха, но англичаните като че ли бяха горди, че се старая да говоря техния език, колкото и грешно да се изразявах.

Разграничаването на двата "езика" стигна своя апогей в момента, в който на едната половина студенти поръчвах French fries, а на другата - chips :D При което, разбира се, ни носеха най-обикновени пържени картофки! Но студентите държаха на своето - ако попитам кой е поръчал French fries, отговаряха ми само англичаните. Американците чакаха да им предложа chips. Всичко в кръга на шегата, разбира се :)

Та общо взето спорове доста често възникваха. Спорове на тема кой език е по-правилен. Според мен веднъж за винаги трябва да се разбере, че двата езика са Д В А езика и споровете да спрат! Все едно да питаш кой език е по-правилен - испанският или португалският...

ПъСъ. Много ясно, че испанският!! Arrrrriba!

In Actuality, or the Abused Adverbs

2007-09-23T02:49:00.000+03:00

Когато слушам Велвет револвер, аз really ги слушам.

Има едно гостуване в Rockline Radio от преди няколко дни, в което Дейв Кушнър си говори, говори и по едно време изръсва едно натъртено in actuality.

Не знам дали е често употребяван израз, но ми направи впечатление при него, защото колегите му не го използват. Ако започнат да го използват в бъдеще, ще знам, че е защото са слушали него :Р и са се повлияли.

Аctually, този израз е синоним на наречието actually. Има хора, които се дразнят от прекалено разговорния американски, в който прекалено широко се abuse-ват и misuse-ват totally, basically, absolutely, actually, особено пък totally, което е станало като паразитна дума при младите хора (и при мен:Р). Тъй като тези наречия са се изтъркали и вече са надхвърлили (даже загубили!!) нормалното си значение, in actuality се явява като свеж заместител на actually, както in reality е по-силен и по-конкретен от really, което пък се пъха къде ли не и вече не е толкова експресивно.

Мен лично in actuality ме дразни, звучи ми неестествено, но аз по принцип съм фен на нормалния разговорен език и разни такива тежки драми като изтъркването на наречието, защото тийновете ги преизползват, totally не ме притесняват. Езикът си живее в естествения уличен език, той е красив. Не знам дали тийновете вече са приели in actuality и го използват така, както Дейв - звучи ми претенциозно някакси, сякаш много се натъртва на думата. Трябва да се поизтърка малко, за да почне да ме кефи :Р

Всъщност, тук трябва да спра и да напиша за двата начина да се изразяват тези неща - с наречие и с фраза с предлог. Наречията аctually, basically, totally би трябвало да се използват тогава, когато в изречението пасва съответната по значение фраза, in actuality, as a basis, in total. На практика наречията се използват вече прекалено широко на места, където тези фрази не пасват, а наречието си е добре. В по-официални ситуации и във formal English не се препоръчва да се използват наречията като general intensifier, а само тогава, когато наистина се има предвид значението на фразата с предлог. (сайт)

Аз actually съм фенка на Слаш, което basically значи, че absolutely съм фен на тези totally недолюбвани от учените хора general intensifiers :))

По следите на Chile

2007-09-23T00:58:00.000+03:00

Ха. Не ми се спи, затова ще блогна нещо езиково, което много ме разсмя. По следите на Chile.

Историята е стара, преди няколко месеца. Велвет бяха на турне в Южна Америка и слушах едно интервю. По едно време чух нещо странно и се разсмях. Майка ми беше при мен и ме пита, какво се хилиш пак, и аз превъртях файла назад и й го пуснах: "Слушай как смешно произнася Чили" хахахахахаха. Интересно ЗАЩО така?

Трябваше да го превъртя десет пъти, за да го забележи тя, но на мен ми направи впечатление още от първо чуване, много ми стана смешно - произнася го "шилЕй" (сори за транскрипцията с кирилица..keep in mind за ч и ш, че не са нито ч, нито ш) Почнах да се чудя, абе как е по-правилно, Чили, Чиле, или чилЕ или някакви такива вариации (малко като вица за Иран или Ирак...). Разбира се, не погледнах в речника. Който си има MSN, не му трябва речник - насреща има милиони американци и англичани, които знаят :) Защо да ровя в стара книга, като мога да видя как се използва дадена дума сега, тази година, на практика, а не на теория.

Моите познати са свикнали да ги тормозя за думи, да ми пращат файлчета с думи или да ми обясняват кое кога се използва. И така тръгнах на лов за Chile.

Първо питах Мишел, тя живее в Лос Анжелис, в The Valley.
"Абе вие там как произнасяте Chile?"
"Chile като държавата или chilli като сос?"
"Chile като държавата"
"Ммм не знам ние тука я казваме грешно..."
"Абе грешно...кажи как я казвате :)"
"Ние всичко чуждо казваме грешно...не знам.."
"Как?"
"Ами който не знае как се чете думата, казва шилЕ. Който е умен и е бил в колеж, казва Чили"
"Ахааа мерси."
"Мисля, че правилното е Чили. Просто хората тук никога не знаят как се четат думи от други езици. Гледаш го, пише се със същите букви, но не знаеш как е истинското..и импровизираш. Разбираш ли?"
"Да.. :)"

После, питам Даян, живее в Джорджия.
"Как се чете Chile?"
"Не съм сигурна.."
"Айде де...как го казваш, Велвет бяха на турне в Chile?"
"Емиии не съм сигурна. Мисля, че като соса"
"Чили?"
"Да..ама май е грешно, защото така е соса. Питай някой, който е учил в колеж."
"Хаха... Благодаря!"

Трябва да се проверяват различни щати в САЩ, защото езикът си е различен. Но за всеки случай питам и една британка, Саманта.
"Сами, как се чете Chile?"
"Чили като в Ред Хот Чили Пепърс."
"Чили като соса?"
"Да."

Grin grin. Американците както винаги показват типичната си linguistic insecurity. И все пак на мен не ми става ясно защо Дъфото казва 'шилЕй' по много смешен начин, а колегите му bandmates си го казват Чили. Нали уж всеки ден са заедно, не си ли влияят. Пък от всички тях точно той е учил в колеж и се води smart. Нещо не ми се връзва.

Докато не питах Кармен, тя е от Канада, на запад, към Уошингтън...
"Кармен, там където живееш, как се произнася Chile?"
"Chile държавата ли?"
"Да"
"Като шилЕй."
"Сигурна ли си? Това ли е правилното?"
"Да. Е, ако някой е по-невеж, може и да каже Чили, но това е друго, това е като сос."
"ШилЕй е правилното за Chile значи"
"Да, образованите хора го казват така, иначе и другото го има.."
"Мерси :) "

Разбра ли сега :) Умните хора, които живеят близо до Канада или в Канада, го казвали като Duff. Той там живее наблизо, затова. Ето къде е ключът от палатката.

Между другото, тука се намесва и фактът, че Чили не е често използвана дума. Има го онова явление, че човек, роден на място, където се говори със силен диалект, после се мести и израства в столицата примерно, почва да говори "по-правилно", но като възрастен пак ще каже на диалект някои думи, които принадлежат на детството и той никога не е чувал, нито използвал, в новата среда. Като например 'синявица на коляното' или името на някоя детска игра. Просто тази лексика няма как да му се промени. И Чили не е често използвана дума, така че колкото и време да поживее човек в Калифорния, мозъкът му му подава 'родното' произношение на Чили. Може би.

Хубав концерт направиха там.

П.П. На който му е интересно, може да посети този сайт. Там си личи как хора от различни области са убедени, че тяхното е по-правилно и американците не могат да произнесат испанското "е". А колебанието е всеобщо.
Правилното на испански е с "е" накрая, а на английски е като на български.